Разглеждах онези стари албуми с черно-бели снимки.Беше ме страх да се върна към тях.Те бяха толкова…истински.Струваше ми се странно да навлизам в този предишен свят ; сякаш посягах на нещо наистина свещено.Плувах в океан от чужди мисли, стремежи, мечти, преживявания.Срещах в очите им тъга, нежност, ярост.Беше толкова различно.
Избелелите им лица изскачаха и като че разкриваха своите истории…като единствени господари на нощта.Хартията бе ту изсушена и дори протрита от времето,ту влажна и лепкава.
На много от снимките срещах пожелания и имена-непознати имена.Някои от тях толкова странни и далечни,че…се замислих дали някой ден някой ще намери моя “отпечатък”.Това, което аз съм оставила на света с единствената цел да продължавам да “живея” и след края?

                                    *            *           *
Обожавам книгите от библиотеките!Товa е е една история за съдбоносни случки в живота на хора,които може би никога не съм срещала.Бележки, стихове или просто имена-друг начин да запазим спомена за нас.Но въпросът е защо?От къде идва този стремеж?Вероятно това ще бъде вечна загадка,която само времето познава и може да разгадае…