Луната нежно шепне и сипе пак от звездния прашец.Пее ни отново познатата песен в тишината.С позната мелодия,пропита с мъка,болка и нашето страдание...
    И пак милиони мечти политат нагоре,с молба към луната,а тя отново е мълчалива,сгушена във воали от облаци.
    Политат съкровени желания,миражи и блянове,сънища,кошмари и се сблъскват и пак стават едно,танцуват заедно в нощта...Нощта-спасението за всички ни.Време за волности,време,в което можем и смъртта да изпреварим,или да стопим всички ледени стени помежду си,или просто да помечтаем за миг,съвсем сами,докато снопове лъчи преминават през нашия дом.Време да се почувстваме свободни,в нашия свят,с нашия Бог...или пък просто да бъдем господари...на себе си!Нещо толкова трудно.Нощ,тъмнина,за да почувстваме болката,отвътре и от всички страни и пак да заспим тихо и да се подготвим отново за изпитанията на деня.

25.05.2007г.  23:37h