Прочетен: 2462 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2009 00:16
Хората блажено спяха в топлите си легла. Зазоряваше се и си личеше, че пролетта започва да шета из мартенските дни.
Момичето беше с възмжно най-прелестната усмивка на лицето си, макар че спеше. Така изразителна, сякаш не беше на сън,а наяве. Сякаш посрещаше най-съкровените си мечти и ги изживяваше с всяка част от крехкото си невинно телце. А тази чиста и съвършена усмивка бе породена от съня : красива пеперуда – нощно око- в меки кадифени цветове, ясно откроени в съзнанието. Леките трепвания на крилцата караха младото момиче да извива крайчеца на устните си, а това я правеше още по-прелестна, утопична. Гледаше пеперудата и попиваше образа щ с дълбокия си поглед.
Внезапно прелетя стрела. Заби се в пеперудата и я разсече на две идеално равни части. Крилата паднаха бавно и грациозно, танцувайки тържествено, като се противопоставяха на гравитацията. Раздробеното тяло потъна в мрака.
Момичето се стресна. Отвори широко очи и се огледа. В стаята беше тихо, топло и уютно. На изваяното щ краче долетя странно насекомо. Приличаше на хлебарка с крила. Момичето бе стреснато, но все така усмихнато, сякаш още опиянено от съня си. Вгледа се в странното същесво на крака си и усети рязка болка. Осъзна, че тази мъничка твар е впила жадно хобота си и пие неутолимо, изсмуквайки енергията и живота от тялото Хората блажено спяха в топлите си легла. Зазоряваше се и си личеше, че пролетта започва да шета из мартенските дни.
Момичето беше с възмжно най-прелестната усмивка на лицето си, макар че спеше. Така изразителна, сякаш не беше на сън,а наяве. Сякаш посрещаше най-съкровените си мечти и ги изживяваше с всяка част от крехкото си невинно телце. А тази чиста и съвършена усмивка бе породена от съня : красива пеперуда – нощно око- в меки кадифени цветове, ясно откроени в съзнанието. Леките трепвания на крилцата караха младото момиче да извива крайчеца на устните си, а това я правеше още по-прелестна, утопична. Гледаше пеперудата и попиваше образа щ с дълбокия си поглед.
Внезапно прелетя стрела. Заби се в пеперудата и я разсече на две идеално равни части. Крилата паднаха бавно и грациозно, танцувайки тържествено, като се противопоставяха на гравитацията. Раздробеното тяло потъна в мрака.
Момичето се стресна. Отвори широко очи и се огледа. В стаята беше тихо, топло и уютно. На изваяното щ краче долетя странно насекомо. Приличаше на хлебарка с крила. Момичето бе стреснато, но все така усмихнато, сякаш още опиянено от съня си. Вгледа се в странното същесво на крака си и усети рязка болка. Осъзна, че тази мъничка твар е впила жадно хобота си и пие неутолимо, изсмуквайки енергията и живота от тялото щ . Хлебарката я беше препарирала и продължаваше да я поглъща, но малкото човече умря с мисълта за пеперудата и с усмивка на лице.
Краят на човечеството настъпи.
Защо хлебарка? Защото всичко това всъщност е мвоят сън, примесен с капка въображение в 5h тази сутрин. Поздрави и благодаря :)