писаните думи са като камъчетата на Хензел и Гретел, които върнали децата в къщи.
Въпреки това, можеш да се прибереш и без тях. А можеш да избереш и друг път. А можеш и да ги ползваш.
:-)

Като се замисля, все по-често започвам да следя "камъчетата", но все по-рядко го споделям тук (и не само), а си остават писани само по листите на мислите ми . Дано да не объркам пътечката :)
Благодаря ти, че не си ме забравил (макар и след дълго отсъствие) Поздрави :)

Аз не мога да забравям.
Дори и да си мисля, че съм - не съм.
:)