Когато си тръгнах беше четири часа сутринта. От къщата все още се чуваха викове и музика. Докато се прибирах и вървях с бързи стъпки, сълзите потекоха. Не можех да ги прикривам повече. Усещах, че все още съм под действието на наркотика, но като че ли съзнанито ми започваше да се избистря. Вече не виждах капчиците дъжд. Дали пък не бяха заместени от горещите ми сълзи?
   Тогава осъзнах, че не желая да бъда никой друг. Не можех да се справям със себе си и проблемите си, какво ли оставаше за съвсем различна личност...
   Психическото натоварване от преживяното беше огромно. Не съжалявах, че живеех и заради теб. Съжалявах, че не мога да го направя по начина, по който заслужаваше. За пореден път се издъних... Искам да бъда себе си. Къде се изгубих?
   И продължавах да плача безспир, защото ти караше сърцето ми да пее тази тъжна песен. Това пътуване в спомените ми, ми припомни за теб. Знаеш ли...обичам те. Макар, че никога не съм ти го казвала. Но моля те, не тръгвай преди да съм те опознала. Преди да разбера тайната ти. Чакай ме... ще се върна в моята халюцинация – там, където очите ти ме изгаряха...


Craig Walker- K Trip

... horata misljat, che mogat da bydat i tova, i tova, i tova, a prez tova vreme napylno zabravjat otkyde idvat, nakyde otivat i kakvo naistina iskat ... A ti znaesh li kakva e bila idejata za teb, predi da se sreshnat kletkite na maika ti i bashta ti? Za da stanesh tova, koeto si sega? Shte osyshtestvish li taja ideja?

Не знам...Но животът и без друго е назаем, така че всеки решава как ще се бори за него, за да го заслужи.Нещо подобно се случва и с първоначалната идея. А ти знаеш ли начина? Поздрави :)

Хе хе хе.
Казвали са ми, че начинът е да слушаме себе си и да изпълняваме това, което наистина сме. И то без да натискаме прекомерно света и другите хора. Ако го правим, ще постигнем това, което си мислим, че сме.
Старите са казали:"Ползвайте очите и съзнанието на боговете." Намерете това, което вашата природа и цялата вселена са определили за вас.
:)
Животът не е на заем. Този израз подсказва някакво пренебрежение. Животът е съкровище, което ние можем да удвоим, а можем и да разпилеем. Наша воля.

Не исках да прозвучи като пренебрежение, а по-скоро като една непрекъсната борба за спечелването на живота и за изживявяването му достойно. Колкото до начина...малко ми е трудно да го асимилирам :( Но ще продължавам да сe опитвам. Благодаря ти, hinki :)