Can you cure the pain like cortizone?
В момента се намирам на петия етаж в стая, която очевидно не е моята, но това едва ли има значeние. Не пиша красиво и никога не съм, но ръкописа, който започвам сякаш пулсира. Разкривява се и попива ...

 Харесвах пейзажа преди година. Сутрин можех да се събуждам сама, гола, все още затоплена да се промушвам през меките сатенени завивки и да стоя пред прозореца, докато пролетното утро лази по кожата и я кара да настръхва.
 В делничните дн...

Отговорността - не е ли това най-тежкото бреме, падащо като тежък дим и разстилащо се по дъното на онова странно усещане, заключно някъде там - между чуството и здравия разум ?
Защо отговорността веднъж те прави длъжен до края на дните ти ?
...

Артерия - Вън от Релси Влак
Лице с цвят на потъмняло
сребро

Разбира се, бях се наслушала на всякакви приказки за чувството, което те обземало щом за пръв път държиш в ръце собсвеното си дете. Онова, което си сътворил.
Преклено банални за мен думи. Предполагам тук е моментът да кажа, че не гледам н...

Този път не успя да ме изненада така неподготвена. Този път усетих как отваря вратата с едно движение и с лека котешка стъпка поема към ъгъла на стаята, където започва и свърша тихата ти усмивка. А след нея за мен остава само мистерия.
Пр...

"- О, със сигурност ще стигнеш някъде, стига да вървиш достатъчно дълго."
Така е казал Чеширският Котарак преди много време. Хубава приказка... Но аз не исках да стигам определено място, защото вече си имах такова. На мен ми се скиташе, з...

Слънцето изглежда бе изпило всичко ненужно, но от жегата се бе възпламенил огън, който петнеше чистото небе с дългите си порочни ръце, които примамливо галеха сините брегове.
Димът караше мозъка ми да се изпълва с интересни мисли, които д...

Тя започва от моето тяло. Роди се от скуката и желанието ми за болка. Нахлу в мислите ми, обрисува плътта ми и дори намеренията ми, а накрая остави пушещ отпечатък върху мръсната илюзия.
Такава е тя - заражда се в мислите ми и веднага мин...

Е, търговецо любими,
дотук е нашата игра.
А аз се влюбих в теб - прости ми!

Определено не съм човек на риска. Винаги съм искала всичко да е по план, да е точно и да няма изненади. Някакси се плаша от изненадите. Може би точно затова пропиляам невероятни възможности в живота си.
По подобен модел планирах и 18.05.2...

‘Blurb? Mrs.  Blurb?’
I heard him shouting. The voice was coming from the living room, so I got there quickly. When he saw me he smiled. I wasn’t so happy to see him but I smiled back. He looked at me with his deep haz...